Литературната кариера на Фридрих Ницше (1844-1900) обхваща по-малко от двадесет години, но нито една област на интелектуалното изследване не остана незасегната от неговия иконоборчески гений. Философът, който обяви смъртта на Бог в "Веселата наука" (1882) и продължи да предизвиква християнския морален кодекс в "Отвъд доброто и злото" (1886), се сблъска с фундаменталните въпроси на човешкото състояние в своята интензивна автобиография "Ecce Homo" (1888). Най-известна от всичко, може би, е неговата идея за триумфално трансгресивния уберменш ('супермен'), която е развита в екстремните, но поетични думи на "Тъй рече Заратустра" (1883-92). Независимо дали се занимава с конвенционалната западна философия или прокарва нови пътища, Ницше значително разшири границите на мисълта от деветнадесети век.