Кратки афоризми от големия екзистенциалист за човешките страсти. Някои се срещат с идеала си с предпазлива скромност и предпочитат да го отрекат; те се страхуват от своето по-висше аз, защото, когато то говори, говори с претенции.

Бестселър серията „Избрано“ на Издателство Оксид се обогатява с нови седем заглавия, нови седем малки книги с големи мисли, които се добавят към предишните 16 заглавия. Мислите на неизчерпаемия и широко четен Фридрих Ницше се отразяват в този полубиографичен откъс от „Човешко, твърде човешко“, още едно антропологично изследване, което и до днешен ден се споменава от хората на 21-ви век.

Самостоятелни мисли и остроумни наблюдения за страстите и желанията, които се борят да наложат, за толкова човешките чувства, които замъгляват истината, удобните самоизмами, които карат света да се върти, и как накрая един дух може да се освободи – както от предразсъдъците и глупостта, така и от затвора на собствените си вярвания.

Мисли, които не са непременно самотни, но очевидно са благоприятствани от самодостатъчността на разума, който ги е създал: Фридрих Ницше, завършвайки с равни дози дълбочина, провокация и рефлексия „Човешко, твърде човешко“ – произведение, което бележи началото на голямото му философско пътуване – дава на последната си глава името „Сам със себе си“.

За автора: Водещият философ Фридрих Ницше е роден през 1844 година в Рекен, Саксония, близо до Лайпциг. На 25 години е назначен за професор по класическа филология в Университета на Базел – отказвайки през същата година пруския си граждански статус и оставайки официално апатрид до края на живота си – от който напуска по здравословни причини десет години по-късно, през 1879 година.

Той написва основната част от философското си творчество в следващото десетилетие, преди здравето му окончателно да се срине през 1889 година (умря луд и почти парализиран през 1900 година). Отказвайки религията, отхвърляйки „обективността“ и осъждайки морала, пророкува революционно екзистенциализма и постмодернизма, но може да се твърди, че аспекти от идеите му, като „творческия“ нигилизъм, все още не са напълно разбрани.