Заплахите на света са универсални като слънцето, но Рикардо Рейс се крие под собствената си сянка.

След шестнадесет години практикуване на медицина в Бразилия, Рикардо Рейс се скита по мокрите от дъжда улици на Лисабон. Той копнее за недостижимата аристократка Марсенда, но в леглото му се крие и споделя неговата постелка Лидия, горничка в хотела. Неговият стар приятел, поетът Фернандо Песоа, се завръща, все още облечен в костюма, в който беше погребан преди шест седмици. Смътните облаци на фашизма се надигат над тях през 1936 година, затова те разговарят; чудесно, бързо разгърнато изказване за изкуството, истината, поезията, философията, съдбата и любовта.