Държавата на Езоп имаше гори и ливади, реки и езера, планини и морета. Големи и малки животни живееха по дърветата, под дърветата, в земята, между скалите или храстите. Летяха високо в небето или плуваха между водораслите. В гората, на върха на кестеново дърво, беше домът на Каркáксата. Всяка сутрин, щом се събудеше, тя летеше до езерото и се възхищаваше на пауните, които вървяха, разперили като ветрило своите украсени опашки. Всичко тогава ставаше многоцветно. „Колко са красиви!“ въздишаше Каркáксата и гледаше отражението си във водата. „Защо да не съм и аз красива като пауните? Защо да не съм цветна?...“ мърмореше тя.