«Обработката на един и същи мит по три различни начина от равен брой водещи творци е предизвикателство по дефиниция... Затова се опитах да усвоя техния език, като вмъквам стихове от съвременни поети, вместо да го представям по изкуствен начин, различен от съвременния език» пише в предговора си преводачът, който след «Тиванския цикъл» на Софокъл (Цар Едип, Едип в Колон, Антигона) продължава своите тройни подходи към древната драма, този път с акцент върху емблематичната фигура на Електра.

Електра – дъщеря на Агамемнон и Клитеместра, по-малка сестра на Ифигения и по-голяма на Орест – първоначално се е наричала Лаодика и името ѝ е променено, защото е останала (докато не стигнем до момента на драмата) неомъжена: ἄλεκτρος (онази, която не е познала легло: сватбено легло). Според други митични течения, Електра е свързана с мистичната култова практика на Кабирите: тя е била кралица на Самотракия и майка на Хармония, която се омъжила за Кадъм (основател на Тива и вероятно брат на Електра), и така името ѝ се свързва и с Тиванския цикъл – всъщност една от седемте порти на Тива е била наречена Електра.

За преводаческата работа на Димитрис Калокирос са написали: «Чета превода на Тиванския цикъл на здравите и кристално чисти гръцки на Д.К. Той представлява идеално средство да имаме непосредствена връзка с древногръцкия език; представлява един начин да го четем (и да се наслаждаваме на него) така, сякаш е изразено днес».  Василис Хадзибасилиу, списание Читател. «Д.К. превежда древния текст като любител на словото».  Таккис Грамменос, списание Поетика. «Преводачът дълбочинно изследва дори метрични намеци, ритмични подобия, асонанси и подводни рими в хора».  Антхула Даниил, списание Извор.