`Князът` е написан през 1513 година, но не спира да бъде коментиран постоянно вече 5 века. Не казва какво трябва да прави човек. Казва какво прави човек. Не е само книга по история или политически науки. Тя е и книга по човешка психология и антропология.

Основните драматични персонажи са двама. Лидерът и народът, но в необходима връзка на сътрудничество. В тази диалектика, `осветената` цел на Макиавели е главно благополучието на народа и стремежите на нацията. Тази цел `движи` средствата според нравите на съответната епоха. Каквито и да било `средства`, лишени от цел и в липса на сътрудничество между лидера и народа, водят до краткотрайни и разрушителни решения.

Онзи, който най-много от всички `разбра` позицията на Макиавели, е Русо, когато каза, че `изглежда, че дава уроци на кралете, докато той дава големи на народите - князът е Библията на демократите, le Prince est le livre des republicains` (Социален договор, III,6, забележка).

В анализа на творбата, авторът първо представя описание на епохата на Макиавели. Цитиран е резюмето на всяка глава и нова собствена интерпретация. Представени са важни коментари на Наполеон и Волтер, един почитател и един критикуващ, докато допълва мислите на Макиавели с откъси от неговото друго произведение, Discorsi.

След това, за всяка глава, представя свои по-широки коментари и критики, които се опитват да адаптират 1513 година към днешните актуални условия на нравите и менталитета, не само в политиката, но и в всяка по-широка социална и професионална връзка. Накрая, приложен е приложение, в което между другото анализира философията на етиката и историята във връзка с произведението на Макиавели.

Накрая следва избор на `ключови фрази` от всяка глава на `Князът` с заглавие Цитируеми цитати.

[Откъс от текста на задната корица на изданието]