'Той чете за собствено удоволствие, а не с цел да предава знания или да коригира мненията на другите'.
Така Вирджиния Улф описва 'обикновения читател', за когото пише втората си поредица от есета. Тук тя обръща внимание на романи и поезия от Джон Дън до Кристина Росети и Мери Улстоункрафт, както и на много други. Това е неформално, информативно и остроумно почитание на нашето литературно и социално наследство от гениален писател.