ЕВ-ПО? ЛЮ-ПО? е кодовият въпрос, който си разменят Мелия и Мирто малко преди да заспят. Две малки сестри, които живеят на остров в Егейско море през 1936 г., слушат дядо си как им говори часове без край за „древните“ си и нетърпеливо очакват лятото, за да се срещнат с приятелите си, но най-вече полудяват по магическите истории на колегата си Ники, студент от Атина.

Капланът – както го наричат на острова – е балсамиран тигър, заключен в витрината на голямата зала на къщата, който понякога гледа с едното си синьо око, а понякога с черното, в зависимост от настроението си. Какво се случва в един горещ августовски ден, който разтърсва живота на момичетата и техните близки? Кой иска да навреди на капланът?

Капланът на витрината е почти автобиографичен и описва детството ми на Сами. Как да не се спомене за диктатурата на Метаксас през 1936 г., която нахлу в живота ни и се смеси с игрите ни. Това роман, въпреки че беше първият ми, не ми предизвика много трудности. Нито основната ми цел беше да говоря на децата за диктатурата.

Историите, които пишех, бяха разкази, които разказвах всяка вечер на децата си преди да заспят, за сестра ми и за мен, за дядо ни и изобщо за детството ни на Сами. Разказвах им с много хумор за нашите приключения, приятелите ни и игрите ни и що се отнася до диктатурата, тя изкочи сама.

ПИСАЛИ СА ЗА КНИГАТА

Алки Зеа трябва, мисля, да бъде посрещната като литературен феномен. Книгата с естествения си, без усилие ход – смееш се на всяка страница – осветлява и учи. Нанася пръст върху раните, които години наред потискат и мъчат гръцкия живот. Ели Алексий

Тя е увод в един от най-нежните, най-вдъхновяващите и най-креативните текстове на литература, която, в крайна сметка, защото в полето на реализъма възкресява емоцията, винаги ще бъде остров на убежище и читателско удоволствие. Простотата винаги има предимство пред сложността: тя е достъпна за всички възрасти, за всички времена. И оставя много приятни спомени. Илиас Канелис, The Books Journal