Легендарните есея на Дейвид Фостър Уолъс за тениса уникално съчетават познанията на аматьорския атлет и ентусиазма на запаления фен.

Уолъс литературно оцветява и задълбочава в отношенията ни със спорта, идолите, които ни очароват, идеята за телесност; възхвалява гениалността на Роджър Федерер, хирургически анализира автобиографията на Трейси Остин, размишлява за уменията на Майкъл Джойс, тенисист на прага на славата.

Определя нахлуването на стоките в контекста на Американския отворен шампионат и си спомня за собствената си "почти велика" кариера като тийнейджър тенисист.