Книгата съдържа последното интервю, тежко и обширно, дадено от Никос Казандзакис на Пиер Сиприо през пролетта на 1957 година, няколко месеца преди смъртта му. Интервюто беше предадено в седем предавания от националната станция на Френското радио и по-късно беше публикувано от журналиста в самостоятелен том.

Тези разговори – панорама на казандзакиевата вселена чрез очертаването на духовните и артистичните му координати – се въртят около големите романи, които е написал, и емблематичните герои, които е създал великият писател, явление без равно в новогръцките букви, с международно влияние.

Тук проследяваме автентичен подход, тъй като самият творец разкрива своето творчество. Това е единственото време, когато Никос Казандзакис коментира в такова обширно и дълбочинно отношение влиянията, идеите и литературата си. Освен това, той говори и за всичко, което е обичал най-много в живота си: за Крит, земята на своите прадеди, която е борила години наред с непоколебим героизъм за свободата си, за Гърция и съвременната ѝ съдба, за народния, „живата езика на народа“, но и за „красивата и вечна“ природа.

Истинският романист не може да не живее в реалността на времето си и, живеейки тази реалност, осъзнава отговорността си. Затова той се опитва да помогне на събратята си да се справят и да решат, доколкото е възможно, тревожните проблеми на времето си. Въпреки че литературното творчество днес отразява нашето време, то задължително е една от най-фините и ефективни форми на действие. Или, по-добре, може да стане семето на действието.

Романистът, макар и осъзнавайки мисията си, се опитва да накара реалността да приеме формата, която му се струва по-достойна за човека. В други времена, по-стабилни, по-сигурни в себе си, красотата би могла да бъде достатъчна, за да задоволи идеала на автора. Днес, един автор, ако наистина е активен, е човек, който страда и се тревожи, виждайки реалността. Той е подтикнат да си сътрудничи с всички сили на светлината, които все още оцеляват, и да допринесе за това тежкото съдба на човека да напредне малко. Ако днес авторът остава верен на мисията си, той е борец.

Никос Казандзакис

Не мога, в рамките на няколко реда, да очертая портрета на този човек, който е искал да приспособи ритъма на живота си към ритъма на творчеството, да включи вековете, за да следва стъпките на човека, и който, в едно на пръв поглед многообразно произведение, с единна обаче чувствителност, е работил съзнателно, за да придаде смисъл и форма на страстите на хората в безкрайни времена и области.

Пиер Сиприо

Седемте разговора на Пиер Сиприо (1921-1998) с Никос Казандзакис (1883-1957) съставляват Първа част на книгата. Втората част включва две статии на френския журналист: „Никос Казандзакис през 1953“ и „Несигурният, книга на Елени Казандзакис“. Следват избор от Сиприо на седемнадесет основни принципа на автора, хронологията му, както и бележки на преводача.