„Мандрагора“ на Николо Макиавели е комедия, която се счита от мнозина за шедьовър на ренесансовата комедия и е безценен класически труд на италианската литература.

Това е комедия, която предлага дълбок поглед в макиавелизма, в структурата на която се откроява същата макиавелистка интенция за анализ на човешкото поведение, присъстваща и в политическите му текстове.

Това произведение изглежда иска да взаимодейства с публиката си и да накара хората да се замислят върху условията на съвременното си общество и политическия и материален свят, в който живеят, докато се смеят на фарсовите ситуации в него.

Основните, горещи теми, които Макиавели иска да засегне, са измамата, егоизмът и лицемерието, които владеят религията и морала на неговото време, като измамата и алчността побеждават моралността и християнските добродетели, доказвайки, че един материалистичен свят винаги ще се състои от тези.

Това е великолепно комично, но и политическо произведение, което, действайки „като огледало на частния живот“, създава вид оскверняване и разнобой на ежедневните ценности. Разкривайки по този начин несъответствието, абсурда на това, което изглежда нормално, и логиката на този абсурд.