Делото на Едуард Гибън "Упадъкът и падението на Римската империя" обобщава тринадесет неспокойни века в епично повествование, изпълнено с проницателност, ирония и острактелно изследване на характери. Оспорвайки християнството и демонстрирайки съчувствие към варварските нашественици и Византийската империя, Гибън разкрива как политическите лидери често постигат точно обратното на онова, което целят. Той обръща внимание както на по-широкия контекст на събитията, така и на важни разкриващи детайли.