Мило момиченце, искам да ти донеса
фенерчетата на лилиите
да осветяват съня ти.

Искам да ти донеса
едно малко градинка
нарисувана с цветен прашец
на крилото на пеперуда
за да обикаляш синьото си сънче.

Искам да ти донеса
едно кръстче утринна светлина
две кръстосани лъчи от моите стихове
да те предпазват от злото
да ти светят
да не си спънеш, момиченце,
така босо и нежно
в трънения на един сянка.

Спи.
Да растеш бързо.
Имаш дълъг път, момиченце,
и имаш само две пантофки от небе.
Спи.

Лицето на майката свети
над розовите хълмчета на твоя сън
пролетна луна
между класовете на нейното безпокойство
и розите на моите песни.

Спи, момиченце.
Пътят е дълъг.
Трябва да пораснеш.
Дълъг е
дълъг
дълъг е пътят.