В основното си произведение, Светът като воля и представа, публикувано за първи път през 1819 година, Шопенхауер изложа своята философия цялостно и систематично.

В приложението на творбата, което е включено в третия том на българското издание, той подробно противопоставя на основната теория на Кант (Критика на чистия разум), а второстепенно и на другите части от кантианската система (етика и философия на правото, естетика и философска телеология). Тази критична противопоставяне, както самият Шопенхауер ясно подчертава, представлява органична част от неговата философска „система“ (в определен смисъл и въвеждане в нея) и разбирането й е необходима предпоставка за същественото разбиране на цялото.

Светът като воля и представа безспорно е един от великите класически трудове на европейската философия. Приложението с критиката на Кант, благодарение на съдържателността, дълбочината и систематичността, които го характеризират, е текст, изучаването на който е от полза за изследователя на философията на Шопенхауер, както и за този, който се занимава с теоретичната философия на Кант.