През 1821 г., след загубата на голяма част от семейството си поради болести и Наполеоновите войни, Тиери се премества в Нормандия, където в град Пон-Одмер научава занаята на sellier-harnacheur, тоест на производител на юзди и стремена, близо до семейството Племер, което го наема в своята фирма. През 1828 г. Тиери Ермес се жени за Кристин Петронил Пиера, а първият им син, Шарл-Емил, който по-късно ще наследи баща си, се ражда през 1831 г. Семейството по-късно се премества в Париж и през 1837 г. Тиери използва уменията си, като открива първия магазин за конна екипировка на улица Бас-ди-Рембар. Там изработва юзди, конска амуниция и оборудване за каруци от кожа и кован железен материал. Той придобива слава особено за изключително здравото си ръчно шеване на седла, използвайки две игли, които прокарват два восъчни памучни конеца за еластична устойчивост. С този уникален метод на шиене, може да се скъса един или повече шева, но останалите остават здрави, и този метод продължава да се използва и до днес от къщата Hermès при производството на чанти.