„Стая за себе си“ (1929) се превърна в класическо феминистко есе и може би най-известното произведение на Вирджиния Улф; „Пътуване навън“ (1915) е от голямо значение като нейния първи роман. И двете се фокусират върху мястото на жените в рамките на властовите структури на модерното общество.

Есето разкрива борбата на жената художник за глас, тъй като през цялата история ѝ е отказвана социалната и икономическа независимост, която се приема за дадена при мъжете. Предписанието на Улф е ясно: ако една жена иска да намери творческо изразяване, равно на това на мъж, тя трябва да има независимо доходи и собствена стая. Това е както остър анализ, така и енергичен зов за действие; то остава изненадващо резониращо и актуално в 21-ви век.

Романът изследва тези въпроси по-лично чрез персонажа на Рейчъл Винрейс, млада жена, чието „пътуване навън“ до Южна Америка открива силни срещи с нейните спътници, мъже и жени. Когато започва да разбира мястото си в света, тя намира щастието на любовта, но също така вижда и нейната груба сила. Улф има остро око за комедията на английските обноски в чужда среда; но финалната подводна струя на романа е трагична, тъй като в някои от най-добрите си писания тя извиква основната изолация на човешкия дух.