Редки произведения, които остават незабравими в паметта, от важния поет и представител на британския романтизъм от 19-ти век, Пърси Шели, се отнасят до истинска история на злоупотреба и патрокатия, която се е случила в известна аристократична фамилия в Рим през 1600-те години.

Формата на малтретираното дете, което в краткия си живот е претърпяло злоупотребите и насилието на баща си, както и трагичният му край, се е превърнало в символ на съпротива за римския народ и е служило за източник на вдъхновение за много произведения на изкуството.

Поетичният стил, наситен с смисли, фината психография на героите, споменаването на правосъдието и свободата, границите на морала, през динамичен сюжет, правят произведението уникално.

Наистина, самият автор не представя ужаса на сцената, а го подразбира, считайки, че високият морален замисъл на изкуството е да научи човешката душа на себе си.