„Понякога съм мечтал, поне, че когато настъпи Денят на Страшния съд и великите завоеватели, юристи и държавници дойдат да получат своите награди – своите корони, свои лаврови венци, имената си изсечени неотменимо върху неразрушим мрамор – Всемогъщият ще се обърне към Петър и ще каже, не без известна завист, когато види как идваме с книгите под мишниците, „Виж, тези не се нуждаят от награда. Нямаме какво да им дадем тук. Те са обичали четенето.“

Първоначално представен като реч на ученичките в Кент през 1926 година, този очарователен кратък есей от величествения модернистичен писател Вирджиния Улф празнува значението на писменото слово.

С измерен, но запален тон, Улф сплита мисли и цитати, стихове и проза в трогателен трактат за силата, която литературата може да има над читателя си, по начин, който все още резонира с истина днес.

Страници: 48, Размери: 17.8x17.8cm