Сватбите (известни и с наименованията Сватба и Невестински пазар) [Гогол] започва да ги пише от 1833 година. В Рим той им дава окончателната им форма и ги изпраща в Петербург, където за пръв път са поставени през декември 1842 година.

Темата на тази двуактова комедия е проста: нерешителният и ленив старомоден ерген, главният герой на произведението Подколесин, е убеден ‒ първо от сватовник, а след това от приятел ‒ да поиска ръката на дъщерята на един заможен търговец. Залюбеният и приятелят му отиват в дома на бъдещия тъст, където са се събрали и няколко други сватбени кандидати. Благодарение на находчивостта на приятеля си, Подколесин остава най-подходящият от всички; всичко върви отлично, докато в последния момент нашият герой е обзет от смъртен страх пред сватбата и, не знаейки как иначе да се спаси, скача от прозореца и бяга...

С Сватбите Гогол сатира новия ред на малката буржоазия, който тъкмо започва да се оформя след реформите на цар Александър I. Представят се странни, маниакални типове с парадоксални импулси, които се движат в абсурдно пространство. Отразява, като през изкривено огледало, човешката действителност.

Поставям персонажи на сцената с комични ситуации, за да развеселя малко дълбоката си меланхолия. Но зрителите трябва да разберат, че като се смеят на моите герои, се смеят и на мен, защото в тях съм пренесъл собствената си кал.

Гогол