В това съчинение Шопенхауер поддържа, че основата на етиката е състраданието. То съставлява, според него, автентичното етично подтикване на човешките действия, единственото, което се различава както от егоизма, чиято цел е задоволяване на собствени желания, така и от злото, което има за цел причиняване на болка на другия.

Тази етика на състраданието се противопоставя на кантианската етика на дълга, на която Шопенхауер подлага на дълбочинна критика. Нейното най-висше основание представлява метафизичната позиция на философа, че всички същества, независимо от явната си различност, по същество се идентифицират.

Съчинението "За основата на етиката" попада в категорията на онези "малки" произведения на Шопенхауер, които обрамчват главното му произведение (Светът като воля и представа), допълвайки и развивайки определена тематична линия, която в основното произведение е представена по-кратко. Изготвено с цел да участва в конкурс, то разглежда предмета си по особен и лесно разбираем начин, без изрична препратка към метафизичната му дименсия. По този начин то представлява едно от класическите произведения по този въпрос, актуален и днес отговор на винаги централния философски въпрос.