Искам да се събудя, да стана, да изляза, да не бъда ограничен. Ще съблека дрехите си, за да изляза гол. Защо да мисля за интереса си, за ползата си? Защо да искам приятен живот? Ако не вървя гол, няма да кажа каквото имам. Не мога произволно да спра на случайно място, да приема живота като случайност и смъртта също.

Тъмнина около мен гъста. Не виждам. Непостоянни форми, които се опровергават с допира на вълнението. Не намирам героя. Влюбеният млад мъж на прозореца ми изглежда смешен. Искам да говоря с сила, за да може животът на моето място да бъде постигнат.

Скъпа моя родина, само животът ти може да оправдае живота ми. Високи символи и форма изисква творението. Стойково се боря. Различавам само геометрични форми. Кубовете на къщите на един град, който беше разтърсен от основи, сякаш от земетресение.

Разтърсвам с рамото си, опитвайки се да изгоня тъмнината. Уморен съм, уморен съм. Искам преминаване, не само за себе си, частно. Искам да надмогна случайността, която би могла да ми предостави наполовина смърт, която да не бъде за целия ми живот.