С Евангелието си Толстой изразява собственото си виждане за християнството, освободено от всичко, което вярва, че е по-късни добавки на свещеничество, което има малка връзка с учението на Исус.

С Евангелието великият руски мислител прави собствената си революция в едно време, в което господстват мракобесието, тоталитаризма и абсолютната обезценка на образованието. Личната революция на Толстой няма никаква връзка или критерий за сравнение с други революции, предшестващи или следващи неговата епоха.

Неговата революция, която се определяше от практическите му примери, се характеризираше с ненасилие и с мирен отпор на Държавата и на Насилието. Той не се стремеше да промени света с оръжия, а с нежната реч, пасивния отпор и добротата.

Любовта му към Христос, както той го разбираше, го накара да приеме "Обичайте се един друг" и да го преподава с всичките си сили. Целта му: да реформира руския народ и по-широката аудитория на народите в света, да ги образова, да ги интегрира в обществото и да ги отдалечи от маргинализацията, бедността и изоставеността.