Апология на Сократ. Апологията е единственото философско произведение на Платон, което не е диалог. Това е защитната реч, която Сократ произнася пред съдията. Разделя се на три части: основната апология, частта, която се отнася до наказанието, което ще бъде наложено, и обръщението към съдиите след присъдата. Това произведение е възхвала на характера на Сократ.

Теетет. Теетет е важен раздел от платоновата теория на познанието. Диалогът разглежда темата за знанието, без да се правят препратки към идеите или теорията за припомнянето. До днес остава една от най-добрите въведения в проблема на познанието. Основният аргумент е следният: Изглежда разумно да се твърди, че знанието е възприятие, което изглежда води до заключението, че критерият на всички неща е субективното съзнание. Тази доктрина, парадоксално, е изложена от Платон като еквивалентна на възгледа на Хераклит, че всичко тече и нищо не е постоянно. Тези възгледи, обаче, означават, че няма свят на общо възприятие, следователно нищо сигурно не може да бъде казано или схванато.

РОДАКС ПЛАТОН АНТИЧНА ГРЪЦКА ЛИТЕРАТУРА РОДАКС ПЛАТОН