„Слънчев камък“ не е само най-известното стихотворение на Пас, онова, което в известна степен му е донесло Нобеловата награда. В литературния контекст на неговия език, мястото му се счита за подобно на това на „Празната страна“ на Елиът в канона на англоамериканската литература. Някои от най-съществените черти на „новата литературна авангарда в Латинска Америка и Испания“, пише Пере Зимферер, „могат да бъдат правилно интерпретирани единствено ако вземем предвид съществуването на Слънчевия камък“.

В съчетанието на римувано и автоматично писане се крие голямата сила на стихотворението. На пресечната точка на асоциативната, често и сюрреалистична, образност на Пас с един строг стих, който в метричната традиция на испанския език е свързан с произведения с явно разказвателен характер. С разликата, че Слънчев камък не е разказателно стихотворение, а лирично и разсъдливо - онтологична песен, която, без да престава моментално да бъде напълно личен дискурс, понякога се извисява в сферата на чистата мисъл.

Гръцкият читател, който има предвид лиричната поезия на идеи, представена от „Свободните обсадени“ или „Финикия“, разбира какво имам предвид.