Първата пшеница, отгледана в селото Арнхейд, се люлее на вятъра, Гудрид е бременна, а Хилд най-накрая се е отказала от нуждата си за отмъщение.

Новият свят, за който Торфин мечтаеше, свят без война или робство, изглежда близо до достигане. Все пак историята е прилив, който твърде често отнася индивиди с добри намерения.

Има такива сред Лну, които вярват, че продължаващото толериране на тези новаци ще завърши в беда, и някои сред норманите, които все още се придържат към убеждението, че физическата сила е първият, а не последният, вариант.

Какво ще поникне от това семе на несигурност, наред с златната пшеница...?