Избор от текстове за изкуството и художниците от белгийско-френската романистка и есеистка Маргерит Юрсенар. Най-известна с емблематичния си роман Спомени на Адриан (1951), въображаема автобиография на римския император, Юрсенар прилага същата дълбочина на изследване и творческа спекулация към лиричната си проза за изкуството и художниците в тази най-нова книга от серията екфразис.

В тези пет блестящи есета Юрсенар разсъждава върху разпада на времето, желанието, както удовлетворено, така и отказано от изкуството, и изображенията, които оживяват животите, творбите и мечтите на Микеланджело, Дюрер и Пиранези. А в интимно размишление за историческия роман Юрсенар описва собствените си срещи с това как езикът разкрива миналото. Заедно тези изящни есета изследват основното възхищение – може би дори и страх – в сърцето на срещата с красотата.

Въведение от Джон Найт очертава живота на тази изключителна писателка и поставя уникалната критика на Юрсенар в контекста на нейния опит да улови великата борба, необходима за създаването на трайно произведение на изкуството. Тънки и ученолюбиви, есетата на Юрсенар са като камъни, по които стъпваме към миналото и сенчестите дела на художественото творчество.

Възстановявайки в печат емблематичното есе на Юрсенар Тъмният мозък на Пиранези в елегантния английски превод на поета Ричард Хауърд, осъществен в сътрудничество с авторката, този том събира и текстове от Този могъщ скулптор, Времето (1983) в особено фокусиран сборник.

Страници: 144, Година на издаване: 0223, Размери: 10.8x10.8см