«Седемте врати на Тива, страната на Кадъм, са обсадени от армия на аргонавти и други съюзници, събрани от цар Адраст на Аргос, за да подкрепят завръщането на Полинйк в Тива и претенцията за власт от страна на брат му Етеокъл. Двете трагични синове на Едип, мъжки потомци на славно, но опетнено поколение, което вече носи тежестта на патрицидията (убийството на Лай от сина му, Едип) и инцеста (бракът на Едип с майка му Йокаста), след богохулното пренебрегване на пророчествата на Аполон, също се натоварват с проклятието (Ара) на баща си, което се изпълнява чрез взаимното им убийство.

Седемте срещу Тива, третата и единствено запазена драма от трилогията след Лай и Едип, допълнена от сатиричната драма Сфинкс, се представят и печелят първа награда на Големите Дионисии през 467 г. пр. Хр. Освен заглавието, името „Тива“ не се появява никъде в тази трагедия на Есхил, която споменава града като „земята на Кадъм“ и неговите граждани като „кадмеи“. Заглавието вече се отнася до митичната Тива на потомците на Кадъм и спартите – митичните воини, родени от земята въоръжени, когато Кадъм посее зъбите на митичния дракон, който охраняваше района и овладя властта.

Тива от есхилевата драма, освен затвореното място на обсаден град с единствени отвори седемте му порти и бойните площадки по крепостните стени, с единствения достоверен свидетел слуха и това, което предава очевидецът от лагера на враговете (вестител-тайен агент), изостря „прозорливо“ възприемане на реалността, което се изразява в съответен стил на изказ: пророческия, почти „магически“ говор на Етеокъл и маниакалния говор на хора, които двамата със своите действия допринасят за страха и състраданието, т.е. за ангажираност на зрителите, които също са затворени, във визуалната театрална илюзия.»