Сонатата при лунна светлина дава думата на една възрастна жена, която една нощ се обръща към мълчалив млад мъж. През този дълъг монолог се разгръща, на език с голяма простота, медитация върху отминаващото време, задържаното желание, самотата и очакването. Поезията изследва пространството, което разделя светлината от сянката, думата от мълчанието.

Приветствано от международната критика, това произведение, едновременно интимно и универсално, допринася за това Ритос да се превърне в значима фигура на европейската поезия, чиито глас все още звучи с трогателна актуалност.

Още с появата на първия френски превод на Сонатата при лунна светлина през 1957 г., Луи Арагон отдава почит на Ритос в Les Lettres françaises: „... Трябва да го поздравим и да го кажем много високо, той е един от най-големите и най-уникални сред поетите на днешния ден. За мен отдавна нищо не ме беше ударило толкова силно с гения си като тази песен.“

Поемите на Ритос, със своята истинност и пропити от тревога, са трогателни и свидетелстват за куража на човешката душа.

— Филип Шерърд, WASHINGTON POST

Ритос остава верен на поезията, която връща на унижения човек неговото достойнство, тази, която го помирява със света.

— Мишел Менаше, REVUE EUROPE

Янис Ритос е велик поет, какъвто вече не се създава. Неговото творчество е огромно, животът му е героичен и бурен, гласът му е въплъщение на националната смелост, духът му е непрекъснато активен.

— Питър Леви, TIMES LITERARY SUPPLEMENT