Слушай. Нощ е, движеща се по улиците, ритуалният солен бавен музикален вятър на Улица Стефсев и Улица Кохюлион, тревата, която расте на хълма Лларергюм, росна преваляница, падащи звезди, сънят на птиците в Галапатозоса.

Слушай. Нощ е в студената, ниска църква, пеейки с шапчици боне и карфици и черни крепове, стегнати пеперудени колиета на врата и връзвани папийонки, кашляйки като кози, смучейки мента, казвайки полусънени алелуя ∙ нощ в евтиния пъб, тиха като партида домино ∙ в Оку Галацар се изкачва като мишка с ръкавици ∙ във фурната на Дай Псома лети като черно брашно. Това е днешната нощ на Улица Гайдару, която крачи мълчаливо, покрила със зеаи краката си, през плочките, покрити с празни миди, преминавайки покрай скритата зад завеса саксия с папрат, надписи и дрънкулки, хармониум, витрина с чинии, ръчно изработени акварели, порцеланово куче и розова чайна кутия. Това е нощта, която трепери между люлките на бебетата.

Гледай. Нощ е, мълчалива, царствена, извиваща се през черешите на Улица Стефсев ∙ преминаваща през гробището на Витезда с ръкавици и обгърната от ветрове, и съблякла росата ∙ залитайки до „Обятията на морските“.