Германците бяха известни със своята дива и сурова природа, както споменава Тацит, който противопоставя издръжливите варварски воини на развалените изтънчени от цивилизования свят. Дори да е имало известна преувеличеност в това описание за драматичен ефект, репутацията им на страховити бойци е безспорна.

Дори галите, които не бяха толкова груби, страдаха от безкрайните набези и периодичните нашествия на германците. Галите скоро видяха предимствата от присъединяването към Римската империя по отношение на ефективния контрол на границите.

Германците се сражаваха главно като пехотинци, но съществуваше и ядро от воини – вероятно аристократична елита – които воюваха конници. Германските коне се смятаха за толкова здрави и диви колкото и техните ездачи, а германската конница обикновено превъзхождаше в битки срещу други конни воини. Те бяха толкова търсени, че римските конни телохранители често бяха германци.