Да вземем случая с Хераклит, който се оттегли в свободните пространства и в колоните на огромния храм на Артемида: тази "пустош" беше, безспорно, по-достойна - признавам го!

Защо да няма и за нас такива храмове? (Ъм, може би и да има. Ето, току-що ми дойде наум най-красивото работно помещение, което съм имал някога, на площад Сан Марко, пролет, десет до дванайсет сутринта…)

Въпреки това, и Хераклит е избягвал това, което и ние избягваме днес: шума и многословието на Ефесците, тяхната демокрация, политическите им мерзости, по-новите постижения на "империята" (персийската - разбирате ме…), цялата мръсна стока на "днес", ... защото ние философите имаме нужда най-вече от една конкретна тишина: имаме нужда от почивка от "днес".