Айзоповите басни са събрани за първи път през 4-ти век пр. Хр. от Деметриус Фалерос, но не всички от тях са запазени до днес. По-късно много други древни писатели адаптираха значителна част от тях, в резултат на което съществуват няколко вариации на едно и също предание. Оригиналността на Айзоп се състои в това, че поставя животните да говорят, предлагайки уроци на хората, както и в моралите, които обикновено са точни и се отнасят до ежедневието.