Тази книга е малък трактат за практическата мъдрост, насочен към постигане на щастие. Но как учителят на модерния песимизъм, Артур Шопенхауер, се е справил с такова начинание? Той го е направил, защото теоретичната философия е различна от практическата мъдрост на живота: не трябва да изоставяме надеждата, нито да обръщаме гръб на правилата на живота, афоризмите и съветите, които ще ни помогнат да се справим с трудностите. Песимистичното убеждение, че животът ни се люшка между болка и скука, е именно това, което прави необходимостта от практическа мъдрост за по-добър живот наложителна. В наш интерес е да намерим правила на живота, за да ограничим страданията на съществуването, да издържим ударите на съдбата и да постигнем, ако не абсолютното щастие, то относителното щастие, щастието, което се състои в отсъствието на болка.