Изборът на тези десет характерни есета от Вирджиния Улф, от многото, които тя беше публикувала във вестници и списания и по-късно бяха събрани в книги, е направен въз основа на техните теми, с цел да обхванат широка гама от писателски въпроси, които вълнуваха писателите по време на междувоенния период. Есетата в този сборник обхващат обширен период от време, тъй като са написани от 1919 до 1940 година и са представени в хронологичен ред.

Споменавайки произведенията на множество прозни писатели, поети и критици, като Шекспир, Дон, Карлайл, Галзгоурди, Остин, Дикенс, Бенет, Толстой, Флобер, Пруст, Форстър, Лорънс, Елиът, Джойс, Хемингуей и други, Улф се занимава с контроверзни писателски теми (вдъхновение, тема, техника, стил, герои), сравнява техники и анализира социалния и исторически контекст (социални класи, политика, значими събития), който влияе и формира съзнанието на писателите, изследвайки и съпоставяйки с изключителна яснота важни периоди и движения в литературата. Особено забележителен е нейният есе "Писмо до млад поет", което дава общото заглавие на тази колекция, тъй като отговаря на вечния въпрос за трудностите при писането на поезия в определен период на смут, социални промени и технологичен прогрес.