През последните години в България се наблюдава значителен интерес към развитието, прилагането и оценката на психообразователни програми. Въпреки това, българската литература относно теорията на психообразователните програми е ограничена или изцяло отсъства.

Настоящото ръководство идва да запълни важна празнина в българската литература и необходимостта от полезни ръководства, тъй като интересът към прилагането и оценката на групови програми за деца и юноши в страната започна да се проявява през последните години.

С публикуването му изразяваме надеждата, че то ще бъде полезно за студенти от Педагогическите факултети, Психологията и Социалната работа, но също така ще стане важен инструмент за млади и опитни изследователи и за практикуващи специалисти, които желаят да проектират, прилагат и оценяват интервенционни програми.