Най-важното литературно произведение на Плутарх всъщност е Паралелните животи, т.е. паралелни биографии, по двойки на един гръцки и един римски политик или генерал, общо 48 на брой, от които са запазени 46.

Той, разбира се, е написал и Етичните работи, множество трактати на теми като добродетел, теология, религия, политика и ролята на философията в оформянето на характера, главно на публичните мъже, от решенията и действията на които зависи от векове животът на управляваните.

Но се вижда, че с Етичните си не е успял да постигне обективната си цел да влияе на хората от времето си и да ги насочи към пътя на добродетелта, в период когато Римската империя е била на върха на могъществото си и вървяла към неизбежен упадък.

Така той се обърнал към биографиите на велики политически и военни лидери от миналото, за да предложи по-ясни и човешки примери - модели за подражание на техните велики моменти или дори за избягване на неправомерните им действия. В предните редици на избора си са Солон с Попликолата, Темистокъл с Камилус, Ариситид с Катон, Перикъл с Фабий Максимус, Алкивиад с Марций, Пелопида с Маркел, Александър с Цезар, Агенсий с Помпей, Деметриус с Антоний и др.

Плутарх в Паралелните животи ясно заявява, че не пише история нито концентрира интереса си върху записването на най-известните техни дела, а с реални лица и истински ситуации изследва техния психически свят и предлага на читателите необходимия исторически материал за разбиране на характерите на известните мъже и на моралното им поведение.

Така, с майсторски подход, Плутарх размисля и свързва познанието за миналото с необходимостта от морално възраждане на народи и управници, в период с явно изразени симптоми на упадък.