Седем значими фигури на световната интелигенция и изкуство анализират, осъждат или възвеличават парите под формата на кредит, претенции или привилегии.

Акинатът преосмисля условията, при които лихварството представлява грях. Аристотел, чрез психологичен и практически анализ на управлението на парите, подчертава добродетелта на щедростта.

Котоку вижда парите като бактерия и предлага тяхното премахване. Маркс анализира силата на парите, "връзката на всички връзки". Бодлер провъзгласява, че "светът ще свърши", но парите ще продължат да съществуват.

Уорхол разказва фантазиите си с "парите"; а Толстой представя парите като метод на наложение и тирания. Есето на тома "За парите" показват, от различни перспективи, как парите – освен че са средство за разплащане – всъщност представляват предимно институция, а също и символично утвърдяване на дълга.

Книга, която читателят е призован да прочете "с внимание", както предлага в "Уведомлението" на изданието поетът Георги Бланас, тъй като "нито една грешка не е лесна за разпознаване след отдалечаване от касата".