Най-значимото литературно произведение на Плутарх е общо признато да бъдат `Паралелни животи`, т.е. паралелни биографии, по двойки на един гръцки и един римски политик или генерал, на брой 48, от които са запазени 46.

Той естествено е написал и `Етика`, много на брой трактати с теми като добродетел, теология, религия, политика и ролята на философията в оформянето на характера, най-вече на публичните мъже, от изборите и действията на които зависи винаги животът на управляващите.

Но изглежда, че с `Етиката` не е чувствал, че постига обективната си цел да влияе на хората от своето време и да ги насочва по пътя на добродетелта, в период, когато Римската империя е достигнала зенита си и е на път към неизбежния упадък.

Така той се обърнал към биографията на велики политици и генерали от миналото, за да предостави по-конкретни и човешки примери - образци за подражание на великите им моменти или за избягване на незаконните им дейности.

На първа линия в неговите избори са Солон с Публикола, Темистокъл с Камил, Аристид с Катон, Перикъл с Фабий Максим, Алкивиад с Марций, Пелопид с Марцел, Александър с Цезар, Агиразиел с Помпей, Деметриус с Антоний и др.

Плутарх в `Паралелни животи` ясно заявява, че не пише история нито фокусира интереса си върху записването на най-значимите им действия, а с реални личности и истински ситуации изследва психичния им свят и предлага на читателите необходимия исторически материал за разбиране на характерите на именитите мъже и на тяхното морално поведение.

Така, с майсторски начин, Плутарх размисля и съчетава познанието на миналото с нуждата от морално възстановяване на народите и управляващите, в период с изразителни симптоми на упадък.

[Извлечение от текст на представяне на издател или издание]