Най-значимото литературно произведение на Плутарх е, с общо съгласие, `Паралелни животи`, тоест паралелни биографии, по двойки на един гръцки и един римски политик или стратег, общо 48 на брой, от които са оцелели 46.

Разбира се, той е написал и `Етика`, множество творби по теми като добродетел, теология, религия, политика и ролята на философията в формирането на характера, главно на обществените мъже, от които винаги зависи животът на управляващите.

Но изглежда, че с `Етиката` си не е чувствал, че постига обективната си цел да влияе на хората от своето време и да ги насочва към добродетелност, в период, когато Римската империя е била в разцвет и е поела по неумолимия склон надолу.

Така той се обърнал към биографията на великите политици и стратези от миналото, за да предостави по-конкретни и човешки примери - образци за подражание на великите им моменти или за избягване на незаконни действия.

В първия ред на неговите избори са Солон с Попликол, Темистокъл с Камил, Ариостийд с Катон, Перикъл с Фабий Максим, Алкивиад с Марк, Пелопида с Маркел, Александър с Цезар, Агисилаус с Помпей, Деметър с Антоний и др.

Плутарх в `Паралелните животи` ясно заявява, че не пише история и не се фокусира върху записването на най-значимите им действия, а с реални личности и истински ситуации акцентира на техния вътрешен свят и предоставя на читателите необходимия исторически материал за разбиране на характерите на именитите мъже и техните морални поведения.

Така, по художествен начин, Плутарх преосмисля и съединява познанието от миналото с нуждата от морално въздигане на народите и управляващите, в период с ярко изразени симптоми на упадък.

[Извлечение от текст на представяне на издател или издание]