Тази година се навършват двадесет години от смъртта на Георги Йоану. На събитието досега не е отделено заслуженото внимание, ако съдим по безразличието на повечето от вестниците, които с техните страници формират условията на нашата литературна борса за ценности. Причината е очевидна. „Йоану не продава“, заяви от висота преди дни издател, пристрастен към литературния жанр на бестселърите. И все пак, Йоану до смъртта си беше най-популярният от романистите на своето време.

„Йоану не продава днес“, анализира издателят, „защото не изразява духа на нашето време“. Констатацията би била уместна, ако по-дълбоката цел на литературата беше изразяването на духа на една епоха. Защо Йоану е един от най-великите ни романисти, критиката е обяснила убедително.

Йоану митологизира реалистично преживяването на автобиографичния герой в есетата си относно личната му съдба, с писане, което пресъздава приключенията му с оптика на чистота на сън. И именно тази изтънчена митология и онтологичният аспект, който тя предоставя на изобразяването на неговия свят, ще накарат, вярвам, произведенията му да се четат в идните дни, както днес се четат творбите на Визийнос и Пападиамантис.

(30-8-2005, Насос Вагенас) [Извадка от текста на предговора]