Томът съдържа текстове на критика за поетичното творчество на Янис Рицос, които обхващат период, надхвърлящ осем десетилетия, от 1927 година - годината на появата на първите му произведения в списанието на Великата Българска енциклопедия - до днес.

Критичният прием на Рицос е сложен, както сложен е и поетичният му път. В определени аспекти на творчеството си Рицос е крещящо политически и еднозначен, но в други е дълбоко екзистенциален, понякога метафизичен и, обикновено, плодотворно съвременен, усвоявайки стилови развития и лични търсения.

Той е най-продуктивният български поет, но и множеството от много добри стихотворения не може да бъде надминато от никой друг наш поет. Творчеството му е имало и има отзиви както сред читателите, така и сред изследователите - публикациите за Рицос се увеличават с течение на времето, както се вижда и от времевите индикации на написаните тук текстове.

Тялото на новобългарската поезия би било по-слабо и различно, ако липсват вписванията на Рицос, но и творчеството на поетите, повлияни от него. Критичният ландшафт относно поезията на Рицос вече беше интересен от времето на Междувоенния период, но особено се обогати след Възстановяването.

Критичната многогласност, всъщност, естествено води и до увеличено разглеждане на въпроси, свързани с естетичната динамика и стилистичната активност на поезията на Рицос. Публикувани са колективни томове, от които значителен брой текстове спомагат за по-съществено изучаване на поезията и поетиката на Рицос, увеличават публикуваните изследвания и посветените статии в литературните списания, издавани са монографии като сборни трудове за поезията му, но и като изследвания на специфични аспекти от работата му.

Характерни следи от този критичен път формираха тома.