Въпросът какво е наука не е получил научен отговор. Последното откритие на англосаксонската епистемология е, че научно е това, което се признава за такова от мнозинството учени. Това означава, че няма никакъв обективен метод, за да считаме науката за обект на науката и учения за субект.

Трудността да познаваме научно науката се увеличава от парадоксалния характер на това познание. Така: Непредвидимият напредък на знанията е съпроводен с невероятен напредък на невежеството. Напредъкът на полезните аспекти на научното познание върви ръка за ръка с напредъка на вредните и смъртоносни характеристики на същото.

Увеличеният напредък на властите на науката е съпроводен с нарастваща социална немощ на учените да участват в оформянето и контрола на тези власти. Властта е фрагментирана на ниво изследвания, но функционира концентрирано и взаимосвързано с политиката и икономиката.

Напредъкът на природните науки води до регресия и влияе на социалните и личните проблеми. В крайна сметка, и това е най-важното, процесът на фрагментирано знание-власт има тенденция да завърши, ако не се противопоставят съпротивления от вътре в самите науки, с тоталитарна трансформация на смисъла и функцията на знанието.

Знанието вече не се създава, за да бъде обмисляно, разсъждавано и обсъждано като човешки същества, за да изострим зрението си на света и да осветим действията си в него, а се произвежда, за да се съхранява в бази данни и да бъде управлявано от анонимни сили.