Лисистрата: Тази комедия на Аристофан, написана и поставяна през 411 г. пр.н.е., се счита за едно от най-старите и най-характерните антивоенни произведения. Централна тема е еротична стачка, обявена от жените на Атина, водени от Лисистрата и с помощта на жени от други гръцки градове, с цел да принудят мъжете си да спрат Пелопонеската война – цел, която накрая постигат след серия от забавни и комични епизоди.

Еклесиязузай: „Еклесиязузай“ е още една политическа комедия-сатира, типична за Аристофан, в която главните герои са жени. Тук динамичната и хитра Праксагоре поема ръководството на женското въстание с цел не възстановяване на предишното положение, както в „Лисистрата“, а радикална трансформация на атинската демокрация. Преоблечени като мъже, Праксагоре и нейните последователки завземат Еклесията (събранието) на града, където жените обикновено не са имали право на глас, и приемат закон, според който властта преминава в ръцете на жените, които налагат обща собственост върху имуществото и любовта.

Аристофан е писал в епоха, в която Атина политически и социално се срива. Чрез своите произведения той изразява своята горчивина от упадъка и осъжда корупцията. Той отправя остра критика към софистите, демагогите и други. Притежавал е огромни знания, което личи от множеството препратки към известни и неизвестни поети. Описваше реалността живо и образно, докато фината ирония и остроумието на намеците свидетелстват за острия му ум.